 |
„Кой съм аз?“ – защо питам така? „Аз съм аз!“ – има ли нещо за питане? Уж всичко е ясно, но дали е случайно, че отвреме-навреме или дори по-често пред мен се изправя този въпрос: „Кой съм?“? Нима някой друг се пита същото, каква е тази моя странност? А ако се опитам да отговоря – какво ли бих могъл да кажа? „Нищо“ – тъп отговор на един също такъв въпрос…
„Аз съм нищо!“ – какво е пък това? „Аз съм нищото, което може да бъде… всичко!“ – какъв „остроумен“ отговор?! Е, все пак е нещо, не е като да мълчиш и да немееш. „Аз съм нищо, но аз съм и всичко – поне за мен самия“ – може ли да мисля така? За мен самия аз съм всичко на този свят – или поне съм „много“, „най-многото“ – така ли е?
„Съм“, „си“, „е“ – думички, в които, струва ми се, се крие грамаден, потискащо колосален смисъл. „Съм“ значи „ето ме“, „съществувам“, „има ме“, „налице съм“, „тук е моето аз“. Моят език почти нищо може да изрази ако ги няма магическите думи „съм“, „си“, „е“, „сме“ и т.н. „Съм“ значи „живея“, „съм“ значи също „раз-личен съм от всичко друго“, „реален съм“, „съобразявайте се с мен, защото ида!“ и т.н.
Оказва се, че това „съм“ е неизчерпаемо по смисъл, ако някога имам време и „настроение“, ще продължа да се вглъбявам в него. Но нали всекидневно аз най-вече само това правя: неотстъпно да „съм“, да ме има, да съм налице, тук и сега. Какво има повече да умувам: най-важното е, че съм!
Джанел съм. (:
Няма коментари:
Публикуване на коментар